Крепост "Аневско кале" - Сопот

Аневско кале е сред най-запазените и внушителни крепости от времето на Втората българска държава, XII-XIV век. Тя представлява един от трите района на древния Копсис, който е предшественик на съвременния Сопот. Според определени учени, този средновековен град всъщност е дълго търсената Потука. Първото описание на крепостта се появява в пътеписа на Иван Вазов „Един кът от Стара планина“ през 1882 година, а малко след това, през 1883, за нея пише и чешкият историк Константин Иречек. През цялата си история Аневско кале изпълнява ключови социални, политически, културни и икономически роли, което я прави изключително ценна за управляващите. Повечето от обитателите и управителите на крепостта са били християни, което се потвърждава от наличието на четири църкви – две в самата цитадела и още две в подградието. Една от тях, разположена в подградието, е построена още през ранновизантийската епоха, IV-VI век, а по-късно, през XIII-XIV век, върху нейните основи е издигнат съборен храм на местния манастир. Крепостта е построена върху естествено защитено възвишение, като от север и изток е оградена от стръмни скали, а от юг – от дълъг сипей. Целият комплекс се състои от три нива: централно ядро (цитадела), както и горно и долно подградие. Само цитаделата, която е била замъкът на болярина, е самостоятелно укрепена. Общата площ, заградена от крепостните стени, е 5 декара, а отбранителната система включва мощни кули, бастиони и контрафорси. Главният вход е от южната страна. Най-добре запазена е западната стена, която завършва с по една кула на север и юг. Дължината ѝ, заедно с кулите, е между 96 и 110 метра, а дебелината е 1,65 метра. Общо крепостта разполага с 8 кули.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви